Йога

Какво е йога

„Йога не е древен мит, потънал в забвение. Това е най- ценното наследство на съвремието. Тя е основната потребност на днешния ден и културата на утрешния.”

(Свами Сатянанда Сарасвати)

Определение:

Йога означава единение или единство и произлиза от санскритската дума „юдж”, която значи съединявам. Единството или съединението се описва в духовен смисъл като сливане на индивидуалното съзнание с вселенското съзнание. На практика йога е средство за уравновесяване и хармонизиране на тялото, ума и емоциите. Въздейства върху всички страни на личността–на физическо, енергийно, умствено, емоционално, психическо и духовно ниво.

Йога е наука за правилния начин на живот и като такава е предназначена да стане част от ежедневието. Редовната практика води до подобряване на здравето, тонизиране и стягане на тялото, засилване на волята и  стремежа ни за преодоляване на пречките на този свят чрез промяна на начина ни на живот и поведението ни. Чрез нея ставаме умиротворени и осъзнати, проявяват се качества като любов, смирение, състрадание, вяра…

 И така постигаме живот, изпълнен с хармония, радост и спокойствие.

Кратка история

Йога е една от най-древните системи за физическо и духовно самоусъвършенстване, съхранила се и до наши дни. Като цяло, текстовата документация за йога е оскъдна, трудна за разбиране и нейното начало се губи назад във вековете.

Началото

Най- старите археологически  находки, които свидетелстват за съществуването на йога, са няколко каменни печата, изобразяващи фигури в йогийски пози, а също и статуи на  божества, докато изпълняват различни асани или медитация. Открити са в долината на р. Инд и на територията на днешен Пакистан. Смята се, че датират от около 3000 г.пр.Хр. По това време върху тези земи се е развивала Харапската цивилизация, народ живял в предведическата епоха. Характерно за тази цивилизация е миролюбивия начин на живот и  високо развита архитектура.

Легендата за произхода на йога  разказва как бог  Шива учел своята съпруга – богинята Парвати на Хатха-Видиа – науката за тайнствените техники на Хатха Йога, включваща асаните – магически пози, чиято практика била запазена за индийските богове. Според митичната традиция Шива е основателя на Йога, а Първати е първият му последовател.

Ведически период

Йога се споменава за първи път в древните тантри, а по- късно в съчинения, известни под името Веди, част от които са записани не по-късно  от 2500 г. пр. Хр. Основите на йогийското учение са изложени главно в Упанишадите – по-късно написана част от Ведите(600 г. пр. н.е и 200 г. пр. н. е). В нея е изложена философията известна като Веданта. Според късния Йогататва  Упанишад, йога се класифицира в четири форми – Мантра йога, Лая йога, Хатха йога и Раджа йога, като последната се счита за най-висша (царска) практика.

Най-късно през II век, мъдрецът Патанджали написва съчинение, известно като “Йога сутра”. Той събира съществуващата дотогава информация за йога и я обобщава. Йога няма самостоятелна философска система. Патанджали копира философската система, известна като Санхя и добавя един елемент, наречен Ишвара(отдаване на Бог). Тогава йога и Санхя стават две от шестте ортодоксални (признаващи авторитета на Ведите) системи на индуиската философия. Общото между тях е крайната цел – освобождение, прекратяване на страданието.

Йога сутрите на Патанджали са най- важния текст достигнал до нас. С него се поставят основите на класическата йога. Състои се от 196 сутри (кратки афоризми). В тях се дава определение за йога и асана. Авторът описва осем стъпки за постигане на крайната цел. Това са: яма (въздържание), нияма (дисциплина), асана (физическите пози), пранаяма (дихателни техники), пратяхара (отдръпване на сетивата),  дхарана (концентрация), дхяна (медитация) и самадхи (освобождение). Йогата на Патанджали е известна още като Раджа йога (царска йога). В сутрите на Патанджали не е описана нито една асана или пранаяма.

Пост- класически период

По време на пост-класическия период, последователите на Патанджали дават на йога нов облик, като отдават по-голямо значение на асаните, крия и пранаяма за пречистване на тялото и ума. Тази форма на йога се нарича хатха йога.

Класически санскритски наръчник по хатха йога е „Хатха Йога Прадипика” (прадипика означава това, което хвърля светлина), написана от Свами  Сватмарама в средата на XV век. В него хатха йога е описана като стъпка към висините на раджа йога. Авторът определя основните техники  за постигане на освобождение чрез физическите  практики на Хатха Йога. За разлика от осемстепенната йога на Патанджали, Сватмарама посочва 4 стъпки по пътя на йога. Това са асана, кумбака (пранаяма), мудра и надану садхана. От тях асана заема първо място, докато при Патанджали, асана е третата стъпка до постигане на крайната цел. Описани са само 15 асани, за които се дават много бегли инструкции. Казва, че асана води до стабилност, здраве и чуство на лекота.

Най- енциклопедичното четиво по хатха йога от всички древни текстове  е „Геранда Самхита”, написана от Геранда Муни през XVII век. В този ръкопис  йога е наречена гата йога (гата означава гърне), а не хатха йога. Счита се, че човешкото тяло е едно глинено гърне, което се пече в огъня на йога. Описани са 32 пози, като за всяка една от тях дава техника на изпълнение, ползи и  противопоказания. Според автора, асаните водят до сила на тялото. Геранда Муни посочва седем стъпки по пътя на йога (крия, асана, мудра, пранаяма, пратяхара, дхяна, самадхи). Тук асана е втора стъпка, като преди това тялото трябва да се изчисти от токсините чрез няколко техники за пречистване, наречени крии.

Още един оцелял класически трактат  за хатха йога е „Шива Самхита”, написана от неизвестен автор в края на XVIII век. Счита се за най-пълния и най-демократичен трактат за хатха йога. Акцентира се върху това, че дори обикновен човек може да практикува йога. Описва 84 различни асани, (само четири от които са описани в детайли), пет специфични видове прана и предоставя техники за регулиране на енергията. Съдържа описание на мудри, тантрически практики и медитация.

Модерен период

Йога е представена на останалия свят през 1893 г.от Свами Вивекананда, когато я споменава в историческата си реч в Парламента на религиите в Чикаго.

Много йоги като Махариши, Парамахамса, Йогананда и др. повлияват дълбоко западния свят чрез своите духовни постижения и постепенно Йога била възприета като светска духовна практика, а не като религиозна доктрина.

Интересен ръкопис, в който има описание на хатха йога, е „Шритатванидхи”, написана през XIX век от махараджата на Майсор , Южна Индия. Включва 122 пози от йога, илюстрирани със стилизирани рисунки на един индийски мъж с качулка и препаска. Това е първото текстово доказателство, което има за процъфтяваща, добре развита асана система, съществуваща преди XX век. За разлика от от по-ранните текстове, тук отсъства фокус върху медитативните или философски аспекти на йога, не изучава фината енергия, пранаяма и бандхи. Показва традиции в практика, която е динамична, творческа, а не фиксирана и статична. Това е първия известен йогийски текст, посветен изцяло на асана практика и е един от източниците за техниките на йога, преподавани от Т. Кришнамачаря на неговите ученици Аенгар, Патабхи Джойс и Дешикачар. Тези майстори по йога популяризираха системата в световен мащаб. Някои от позите са включени в „Светлина върху йога” (Аенгар) и практикувани като част от серията Ащанга Виняса.